WILL ANIMUS SWEEP OUR CONSTITUTION UNDER THE CARPET?


или 

СТАНОВИЩЕ ЗА СТАНОВИЩЕТО 

на Фондация „Асоциация Анимус“ по дело № 3/05.03.2020 г.  в Конституционния съд

Относно: Искане за обявяване на Закона за социалните услуги (обн. В ДВ брой 24 от 22 март 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) за противоконституционен и противоречащ на основните принципи и основните права на гражданите, залегнали в устоите на Конституцията.

Да представят становища по делото са поканени държавни институции, утвърдени научни специалисти и представители на гражданския сектор, заинтересовани страни от предмета на делото.

До момента, становища са изразили 23 поканени субекти на правото, от които 12 са от неправителствения сектор. От тези 12 неправителствени организации, всички с едно изключение са заинтересовани от приемането на ЗСУ, защото са частни доставчици на социални услуги. Неравнопоставеността между привърженици и противници на ЗСУ от неправителствения сектор е повече от очевадна, в полза на привържениците. Последните са допуснати като заинтересовани лица по предмета на делото. Това е дотолкова истина, доколкото те всички се издържат от предоставяне на социални услуги като стопанска дейност. КОНФЛИКТЪТ НА ИНТЕРЕСИ на въпросните неправителствени организации хвърля сериозна опорочаваща сянка върху процедурата на конституционното дело.

Предлагаме по-долу анализ на становището на Фондация „Асоциация Анимус“, в който конфликтът на интереси и финансовата заинтересованост са категорично доказани.

ФОНДАЦИЯ „АСОЦИАЦИЯ АНИМУС“

В становището на фондация „Асоциация Анимус“ (наричана за краткост „Фондацията“) се открояват няколко основни проблема в разбирането какви са конституционните права и задължения на гражданите, какви са задълженията на държавата и какво по същество би следвало да представляват социалните „услуги“.

На стр. 4 от становището си Фондацията изказва мнение, че социалните услуги са като всички останали услуги. Фактът, че в Конституцията   няма разпоредба, касаеща социалните услуги като форма на социална защита, въобще не се коментира. В сектора на услугите влизат разнородни професионални дейности, включително комунални услуги, бръснаро-фризьорски услуги, правене на маникюр, разкрасяване, масажи, поправка на дрехи и обувки, консултантски, правни и много др., но не и социални услуги, чиято функция е да подобряват качеството на живот на гражданите, изпаднали в уязвимост от бедност, нищета и социална изолация. Разликата е съществена. Странно е, че Фондацията не показва разбиране към тези факти. Така например, на стр. 4 и 5 от становището на Фондацията е развита тезата, че „атакуваната цялостна философия на ЗСУ, според която потребителите получават именно услуги, защото те могат да ги изберат, да изберат доставчик, да оценят тяхното качество и да изискват подобряването му, така както е при всякакъв друг тип услуги“. Тази постановка не държи сметка за конституционното право на гражданите да получават социална подкрепа от държавата и се опитва да сведе конституцонната реалност до търговска услуга. Това е манипулативно игнориране на конституционно закрепените задължения на държавата, както и на смисъла на взаимоотношенията между държавата и гражданите. НЕДОПУСТИМО ОТ КОНСТИТУЦИОННА ГЛЕДНА ТОЧКА Е ПОМОЩТА НА ДЪРЖАВАТА, ВМЕНЕНА КАТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО КОНСТИТУЦИЯ, ДА Е УСЛУГА, ПРИ ТОВА ПЛАТЕНА В МНОЖЕСТВО ОТ СЛУЧАИТЕ НА ДОСТАВЯНЕ. Определението на социалната дейност като търговска услуга е напълно погрешно и от научна, и от практическа гледна точка, понеже предполага наличие на „пазарни условия“, например търсене и предлагане. В случая със социалните „услуги“ става дума за наличие и степен на риск от бедност, нищета, изоставяне от семейството, социална изолация, увреждане, заболяване, безработица и т.н. – т.е. държавата се отзовава във връзка със своите задължения да осигури качество на живот на гражданите си, а не защото има търсене от страна на нуждаещите се. Уязвимите граждани са в безизходица – материална, социална, емоционална и това състояние не е „търсене“, а въпиюща необходимост от опора, подкрепа, защита. Уязвимите не търсят „купуване“ на „услуга“ от пазарен оператор, а търсят подслон, разбиране, приемане, подкрепа, защита, материално и морално подпомагане.

Друг много важен аспект на ЗСУ, защитаван от Фондацията на стр. 2 е „публично-частни партньорства“ за предоставяне на социални услуги. Той свидетелства, че Фондацията е привърженик на корпоративния, фирмения, търговския подход към социалната, здравна и образователна уязвимост на гражданите в България. Такъв подход се разминава диаметрално с потребностите и очакванията на обществото, особено в условията на днешната дълбока социално-икономическа криза в България, вследствие на Пандемията  от Ковид-19. От стр. 2 на становището разбираме, че Фондацията е избрала да помага на себе си и на фондовете си, вместо на гражданите. От началото на своето съществуване „Асоциация Анимус“ имаше множество проблеми с изграждането на имидж в обществото на безкористен защитник на жертви на насилие. Въпреки това, Фондацията оцеля и демонстрира устойчивост на практиките да защитава пострадалите от насилие. Също така в последните години Фондацията се разви като изявен лобист за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Натрапването на този модел на сексуалност сред младежта е конфликтна точка, от която тръгва и цялостната негативна представителност на Фондацията в обществото. Например, членове на Фондацията одобряват и лобират за идеята хора с нетрадиционна сексуална ориентация да могат да осиновяват деца – авангардна постановка, която обаче не се приема в обществото. Това създава обществен конфликт и формира обществено, а и политическо напрежение. В резултат на лобирането на различни организации обществото вече се дели на „гей“ и „хетеро“, освен на всякакви други „сини“, „червени“, „бедни“, „богати“, „с увреждания“, „без увреждания“ и т.н. Т.е. практиката на лобизъм каквато виждаме и в становището на Фондацията към конституционно дело №3/2020 създава разделителни линии в обществото, вместо да го обединява. Това е директно предизвикателство на конституционността, чиято фундаментална задача е развитие и укрепване единството на нацията.

В ЗСУ има и постановки, които прокламират всеобхватност (този базис се разглежда и в становището на БЦНП). Тази всеобхватност е проблематична при наличие на „пазар“ на услуги, където пострадалите от насилие граждани са „потребители“ на услуги. Самата психо-социална уязвимост на жертвите е условие за закрила и защита, а не за облъчване с пазарни щения на доставчици. Като цяло отношението към нуждаещите като към „потребители“ е дълбоко погрешно.

На стр. 7 в становището си Фондацията коментира „възмездното“ предоставяне на услуги. Цитира се чл. 103 от ЗСУ, в който е регламентирано използването на държавен бюджет и освобождаването от такси. Всъщност, масовият „потребител“ на социални услуги – такъв, който е навършил 21 години и който получава около 150 лв. „доходи“ от пенсия (както се спомена по-горе), заплаща около 30% от тези доходи, когато ползва социална услуга. И това ще си остане така, колкото и кощунствено да изглежда, ако ЗСУ влезе в сила. Примерите са хиляди – това са тежко уязвими млади хора с ТЕЛК с чужда помощ, които са поставени под запрещение, понеже роднините им са преценили, че това е начин да защитят правата им. Вариантите на уязвимост след навършване на 21 години са разнообразни, но всички опират до едно – заплащане на такса за ползване на социална услуга. Децата, настанени в приемни семейства, не заплащат „услугата“, но пък държавата заплаща възнаграждение по трудов договор на приемните семейства, след като тотално пренебрегна доброволното приемно семейство като опция за развитие на паралелни на семейството структури (приемна грижа, резидента грижа – ЦНСТ, защитени жилища и др.).

На стр. 8 от становището на Фондацията се твърди, че Конституцията ограничава „свободната стопанска инициатива“, но по-горе вече беше изяснено, че социалната защита и подкрепа няма как да са стопанска дейност – това е задължение на държавата за подобряване качеството на живот на гражданите ѝ. По-нататък се правят внушения, че народните представители не приемат децентрализацията на социалната закрила – нещо, което липсва в искането на народните представители.

Тук възниква въпросът какво е отношението на Фондацията към семейството и семейните политики. Защитната теза в подкрепа на ЗСУ се обръща за аргументи към Конвенцията на ООН за правата на детето, но отново се тълкува превратно. Фондацията се опитва да придаде на някои термини в Конвенцията друго значение, например на термина “семейство“. Подчертаваме, че в Конвенцията няма подтекст – написаното в нея е именно с този смисъл, който е предаден на отделните постулати. В документа думата „семейство“ се споменава 13 пъти и винаги значението на „семейство“ е свързано с приоритет на биологичното семейство, и приоритетна подкрепа за биологичната свързаност между децата и техните родители. Приемните семейства не са родители и не са носители на родителски права (определени в Семейния кодекс). Приемникът (приемният социален работник, полагащ грижи за дете, изведено от биологичната си среда) не е „родител“, нито е „семейство“, но това не пречи на Фондацията да защитава идеята, че това е родител, само че приемен. В действителност, това е „социалния приемник“. В ЗСУ тази заблуда продължава да се поддържа у населението. Първата разлика между родител и „социален приемник“ е, че първият отглежда децата си като своя най-висок човешки дълг, а вторият – срещу заплащане на заплата от държавата. Тук цитирам дословно: (преамбюл) „…Убедени, че на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото,…“. И още в чл. 9 (1): „Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето.“ – то да расте със своите родители, които да бъдат подпомагани от държавата при изпълнението функциите си на любящи родители, дори когато са изпаднали в уязвимост от бедност, социална изолация, заболяване, увреждане! В противовес, Фондацията е избрала да коментира „Общ коментар № 14 (2013), засягащ „най-добрия интерес на детето“, която формулировка, видно от правилника за приложение на ЗЗД (допълнителни разпоредби т. 5) съдържа право на извършване на оценка на потребностите и равнището на риска за детето. Оценката се извършва от социалните служби (отдели „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане“), като родителят няма право на включване.

Фондацията манипулативно отрича в ЗСУ да има отношение към извеждането на деца от семейството им, но фактите са други. В ЗСУ има чл. 74, ал. 1, в който е записано, че Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочването към услугите (включително приемна грижа). По-нататък - в чл. 80, ал. 1 е записано, че предоставянето на социални услуги е въз основа на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицето, в съставянето на която родителите на детето нямат право на мнение. Право на зачитане на правата се предвижда едва, когато лицето стане потребител на услугата. И още - в чл. 11, ал. 1 от ЗСУ е записано, че социални услуги се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон – такъв закон е ЗЗД. Тук вече става ясно, че  ЗСУ с неговите разпоредби от тоталитарен тип и ЗЗД са в синхрон по отношение на семействата и тяхното място на „потребители“ на „услуги“.

В становището си Фондацията коментира и чл. 87, ал. 3 от ЗСУ, който засяга деца под 14 години, попаднали в „риск“. В ал. 3  е налице задължение за незабавното уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“, а в чл. 4 – уведомяване на родителите със съгласието на детето. Тук обаче има един съществен проблем, който за Фондацията не съществува, а именно – родителите са законните представители на детето (Семеен кодекс чл. 122., ал.1 : „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.“!), а не държавата, специалистите в образователното или социалното звено. Прави впечатление, че ролята, отредена на  родителите в ЗСУ също е те да бъдат потребители на услуги и нито веднъж не се споменава думата „партньорство“ или „екип“, при което да се има предвид включване на родителите при извършване на административни действия спрямо статуса на детето. Тези елементи не се коментират в становището на Фондацията, но са противоконституционни.

ФОНДАЦИЯ „АСОЦИАЦИЯ АНИМУС“

29.06.2020г.                                                                                                                         

Експертен екип на РОД

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish