ВЛАКЪТ НА БОГДАНОВ ПОДКАРАН СРЕЩУ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

или 

СТАНОВИЩЕ ЗА СТАНОВИЩЕТО 

на "Национална мрежа на децата" по дело № 3/05.03.2020 г.  в Конституционния съд

Относно: Искане за обявяване на Закона за социалните услуги (обн. В ДВ брой 24 от 22 март 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) за противоконституционен и противоречащ на основните принципи и основните права на гражданите, залегнали в устоите на Конституцията.

Да представят становища по делото са поканени държавни институции, утвърдени научни специалисти и представители на гражданския сектор, заинтересовани страни от предмета на делото.

До момента, становища са изразили 23 поканени субекти на правото, от които 12 са от неправителствения сектор. От тези 12 неправителствени организации, всички с едно изключение са заинтересовани от приемането на ЗСУ, защото са частни доставчици на социални услуги. Неравнопоставеността между привърженици и противници на ЗСУ от неправителствения сектор е повече от очевадна, в полза на привържениците. Последните са допуснати като заинтересовани лица от предмета на делото. Това е дотолкова истина, доколкото те всички се издържат от предоставяне на социални услуги като стопанска дейност. КОНФЛИКТЪТ НА ИНТЕРЕСИ на въпросните неправителствени организации хвърля сериозна опорочаваща сянка върху процедурата на конституционното дело.

Предлагаме по-долу анализ на становището на Национална мрежа на децата, където конфликтът на интереси и финансовата заинтересованост е категорично доказан.

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА

В становището, НМД се изтъква, че представлява обединение на 149 граждански организации, но тук може да се припомни, че по-малко от 1/3 (а именно 49) от тях подкрепиха острото писмо на НМД по повод на протестите на гражданите срещу приемането на ЗСУ  от Народното събрание[1]. От историята на НМД може да се направи извод, че общността се занимава усърдно с лобизъм поради материална обвързаност на членовете с държавен и общински бюджет в качеството им на доставчици на социални услуги. И докато БЦНП и Фондация Анимус дължат доброто си материално положение на чужди донори, то членовете на НМД ползват български държавен и общински бюджет. Централата на НМД се издържа от „проекти“, финансирани от някои от същите донори като тези на БЦНП и Фондация „Асоциация Анимус“. НМД само по себе си не е доставчик на социални услуги, но почти всичките ѝ членове са такива доставчици.

[1]https://nmd.bg/otmyanata-na-zakona-za-sotsialnite-uslugi-shte-pokazhe-otkaz-na-darzhavata-da-razviva-katchestvena-sotsialna-podkrepa/

Чии интереси защитава НМД става ясно от становището по повод на Дело №3 на Конституционния съд. Коментират се постановките, засягащи организацията, доставянето, финансирането, делегирането, качеството на социалните услуги. Според становището лицата под и над осемнадесетгодишна възраст са определени като „потребители“ на „услуги“, децата са видени като напълно самостоятелни субекти на права, отделни от родителите си. С това се отхвърля законно установени регламенти (в семейния кодекс, например). НМД , както и БЦНП, също изразява съмнения в компетентността на народните представители, поискали Конституционния съд да обяви ЗСУ като противоконституционен (стр. 4 от Становището). На стр. 4 НМД  заявява формално, че ЗСУ изпълнява идеята за „социална държава“, постулирана в Конституцията, но по-нататък защитава принципа на „пазарната държава“ за заплащане на социалната подкрепа под формата на „услуги“. На въпроса как една социална държава делегира към търговски дружества и ЮЛНЦ, които обаче имат стопанска дейност, да извършват „социални услуги“ на уязвими граждани, поставяйки ги в зависимост от собствените им интереси да получат и изразходят държавен и общински бюджет, не е отговорено никъде в становището (вж. стр. 11, таблицата за динамиката на разходите в становището).

В становището на НМД се коментира възмездното предоставяне на услуги. Като положителен пример се дават чужди държави, но се забравя услужливо, че стандартът на живот в тези държави е много по-висок от този в България. Манипулативно се коментира опитът на Унгария, при който в действителност има делегиране на социални задължения към частни организации, но те са изцяло под контрола на държавата, а в България частните доставчици ЮЛНЦ, например, са освен доставчици, и групи за натиск, лобизъм и т.н.

СДРУЖЕНИЕ "НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА", ЕИК: 175121020

и бизнесът на частните доставчици на социални услуги

НДМ е част от СДРУЖЕНИЕ "ФОРУМ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ" с ЕИК 176416543,

НМД е част от обединение "Политики срещу насилието" с ЕИК 177343831.

Служители на НМД и постове в държавни структури

Елка Налбантова програмен директор в НМД, участва в

  • Националния Съвет за закрила на детето към МС, както и в работните групи по писане на „Стратегията за детето 2019-2030“.
  • Национален съвет по въпросите на социалното включване към МС, т.е. относно социалните услуги и подготовката на закона за социалните услуги.

Георги Богданов: изпълнителен директор на Национална Мрежа за Децата от 2009 г:

  • Член на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации в Народното Събрание в област Правата на децата  https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2774
  • Участия в комисии към НС в качеството си на изпълнителен директор на НМД, например: Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерски съвет; законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11 и -49; дискусия - обсъждане на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и т.н.

НМД участва в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за програмен период 2014-2020 г. Това е колективен орган, който осъществява мониторинг върху изпълнението на оперативната програма. НМД е представляван от Мадлен Таниелян; Георги Апостолов; Мила Ташкова: https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/ophrd/docs/2018-12/%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_1118.pdf

НМД е член на консултативен експертен съвет (КЕС) към Проект „ПРИЕМИ МЕ 2015“ по ОП РЧР (оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.) – процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Агенцията за Социално Подпомагане в размер на 136,404,000 лева; BG05M9OP001-2.003. Освен НМД, другите 2 организации са: УНИЦЕФ България и Национална асоциация по приемна грижа.

От общо 19 организации регистрирани като доставчици на социална услуга "приемна грижа" в България към момента само 6 не са членове на Национална Мрежа за децата.

НМД, заедно с Анумус са финансирана от международната фондация ОУК, регистрирана в Швейцария. Или само 5 от 19 не са финансирани от ОУК.

НМД е бенефициент по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с проект „Обмен и сътрудничество за подобряване благосъстоянието на децата“. От 18.04.2013 г. до 01.12.2014 г. Статус: В процес на изпълнение. Изплатен бюджет: 119,896 лв. Партньор по тази програма е Eurochild (Юрочайлд).

Грантове на НМД от фондация ОУК


Спечелена обществена поръчка на Министерство на труда и социалната политика относно Провеждане на национално представително изследване на тема „Насилието в България“ заедно със сдружение Институт по социални дейности и практики и НМД чрез Алфа Рисърч ООД. Обща стойност: 221,025.00 лвhttp://www.aop.bg/ng/form.php?mode=view&class=F03_2014&id=902045

НМД оперират предимно чрез свързани с тях НПО-та, а не директно. Заради това балансът на НМД реално изглежда по-слаб от този на Анимус.

29.06.2020г.

Експертен екип на РОД

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

bg_BGБългарски
en_USEnglish bg_BGБългарски