HOW BUSINESS LOBBYS IN THE SOCIAL SPHERE INTERPRET THE CONSTITUTION

или 

СТАНОВИЩЕ ЗА СТАНОВИЩАТА 

на „Национална мрежа на децата“, „Български център за нестопанско право“ и Фондация „Асоциация Анимус“ по дело № 3/05.03.2020 г.  в Конституционния съд

Относно: Искане за обявяване на Закона за социалните услуги (обн. В ДВ брой 24 от 22 март 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) за противоконституционен и противоречащ на основните принципи и основните права на гражданите, залегнали в устоите на Конституцията.

Дело №3/2020г. на Конституционния съд на Република България е образувано на 05.03.2020 г. по искане на петдесет и четири народни представители за установяване противоконституционност на целия Закон за социалните услуги (ЗСУ) (обн., ДВ, бр. 24/22.03.2019 г. в сила от 01.07.2020 г.) и всички изменения на други закони, както са предвидени в неговите преходни и заключителни разпоредби. След указания за конкретизация на искането вносителите са поискали да бъдат обявени за противоконституционни следните текстове: чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 11, ал. 2, чл. 12, чл. 13, ал.2, чл. 14, чл. 15, чл. 17, чл. 23, чл. 26, чл. 29, чл. 31, чл. 41, чл. 48, чл. 50, чл. 57, чл. 61, чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 74, чл. 81, чл. 82, чл. 87, чл. 88, чл. 91, чл. 95, чл. 96, чл. 100, чл. 102, чл. 103, чл. 104, чл. 116, чл. 120, чл. 121, чл. 136, ал. 3, чл. 137, чл. 143, чл. 144, чл. 169 и параграф 43 от Преходните и заключителни разпоредби.

Вносителите се позовават на противоречие с Преамбюла, чл.1, ал. 2 и 3; чл. 4; чл. 5; чл. 6, ал. 2; чл. 7; чл.14; чл. 23; чл. 30, ал. 1; чл. 31, ал.3; чл.32, ал.1; чл. 44, ал.2; чл. 47, ал.1 и ал. 5; чл. 51, ал. 1 и ал. 3; чл. 53 , ал. 6; чл. 56; чл. 57, ал. 1 и ал. 2; чл. 60, ал. 1 и чл.122, ал.1 от Конституцията. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2  от Конституцията във фазата по допустимост на искането на народните представители.

Да представят становища по делото са поканени държавни институции, утвърдени научни специалисти и представители на гражданския сектор, заинтересовани страни от предмета на делото.

До момента, становища са изразили 23 поканени субекти на правото, от които 12 са от неправителствения сектор. От тези 12 неправителствени организации, всички с едно изключение са заинтересовани от приемането на ЗСУ, защото са частни доставчици на социални услуги. Неравнопоставеността между привърженици и противници на ЗСУ от неправителствения сектор е повече от очевадна, в полза на привържениците. Последните са допуснати като заинтересовани лица от предмета на делото. Това е дотолкова истина, доколкото те всички се издържат от предоставяне на социални услуги като стопанска дейност. КОНФЛИКТЪТ НА ИНТЕРЕСИ на въпросните неправителствени организации хвърля сериозна опорочаваща сянка върху процедурата на конституционното дело.

В три поредни материала представихме анализи на становищата на три от неправителствените организации: „Български център за нестопанско право“, „Национална мрежа на децата“ и Фондация „Асоциация Анимус“, където конфликтът на интереси и финансовата заинтересованост  са категорично доказани:

Анализът на съдържанието на становищата на тези три неправителствени организации обхваща тезите и мотивите към тях срещу искането на народните представители Закона за социалните услуги да бъде обявен за противоконституционен.

Тук ще обобщим заключенията от изложените данни:

  1. Трите становища не разглеждат по същество конфликта между постановката на Конституцията за задълженията на държавата да подкрепя уязвимите граждани и постановките в ЗСУ, които приравняват социалната закрила на платена услуга. Т.е. защитава се идеята, че закрилата на уязвимите се извършва в сектора на услугите, а не на социалната работа. Внимателно се избягва отговорът на въпроса дали социалната работа е услуга, предоставяна на потребителя на търговска основа.
  2. В трите становища не е отговорено на проблема с таксите, които уязвими хора трябва да платят, за да „ползват“ „услуги“, при условие, че в Конституцията е постулирано задължение на държавата да помага. Платената помощ към уязвими хора е цинизъм от най-чист вид и това, че той съществува в настоящи закони, не го оправдава.
  3.  И в трите становища родителите са счетени за „потребители“ на „услуги“.  Децата също са потребители, с тази разлика, че услугите за деца в риск са задължителни и не са платени от ползвателите. В становищата нито веднъж не се коментира факта, че родителите са единствените законни представители на детето, освен ако съдът не реши друго. И оттам произтичат и редица други постановки, които поставят биологичните семейства в ситуация да изпитват нужда от защита от „държавата“ и институциите, които по Конституция трябва да ги подкрепят, за да подобряват качеството на живот на децата.
  4. И в трите становища не се съзира отговор на реалните проблеми в днешната социална сфера – застаряващо общество, което все повече се нуждае от социална закрила; бюджетни средства, изоставащи от реалните потребности на социалната закрила; неефективно разходване на бюджетните средства и допускане на ЧДСУ като посредници между държавата и хората с увреждания, хората от уязвими групи, децата и възрастните над трудоспособна възраст, изключително слабо подготвени кадри, понякога само със средно образование, с много ниско трудово възнаграждение; погрешна социална политика, насочена към удовлетворяване икономическите интереси на частни доставчици на социални услуги, а не на нуждаещите се граждани. Няма отговор на фундаменталните въпроси за нарушаване на конституционните права на родителите и противопоставянето им на правата на децата. Няма отговор на противоречието със Семейния кодекс, Закона за лицата и семейството. Няма отговор на въпроса за делегиране на права от държавата към частно правни субекти, без последните да носят отговорност по закон за злоупотреба с правомощия на държавен служител. Няма отговор на въпроса за законосъобразността на допускането на пряко чуждестранно финансиране на делегирана от държавата дейност.

Абсолютно манипулативна е тезата на трите НПО, че потребностите на хора с увреждания, хора в неравностойно положение, деца и възрастни над трудоспособна възраст, могат да бъдат посрещнати единствено чрез регулацията на ЗСУ. Истината е друга – и преди ЗСУ в България имаше разработена нормативна база на социалната закрила, в която нуждите на тези хора бяха адресирани. Това законодателство не беше прилагано в пълнота, но това не е проблем на правото, а на неговата имплементация от службите за социално подпомагане. В материално, финансово и кадрово отношение, същите тези служби не са реформирани. Те отново няма да прилагат правилно и законосъобразно новата нормативна уредба, поради ниската квалификация на голяма част от служителите, липсата на адекватно заплащане на техния труд, неразвитата материална база на социалните домове, липсата на медицински персонал в тях, липсата на адекватна политика на превенция, и неправилно заложените критерии за „дете в риск“, изкушенията за злоупотреба с права, и др. Нереформираната социална система в България осъжда на неуспех приложението на ЗСУ. Това ще повиши нивото на злоупотреби от страна на недобросъвестни и корумпирани социални служители в името на техния примитивно разбиран материален интерес.

Заинтересоваността на трите горепосочени НПО от приемането на ЗСУ, с цел да си осигурят източници на стопанска дейност, е безспорна.

От списъка на авторите на депозираните становища прозира една очевидна задача, а именно да се симулира изкуствено мнозинство на поддръжниците на ЗСУ. За тази цел, отделни становища са представили различни органи на изпълнителната власт или техни сегашни или бивши ръководители – министри на труда и социалната политика, министър на финансите, министър на здравеопазването, Председател на ДАЗД, Председател на Комисията за защита от дискриминация. Самото правителство е депозирало две становища – на Министерски съвет и на Министъра на труда и социалната политика, което е доста показателно за намеренията на авторите.

Събрани са становища и на министрите на труда и социалната политика от последните няколко кабинета. Не е учудващо, че те защитават същата позиция, защото са обвързани с подобна социална политика още от времето, когато са управлявали МТСП. Не може да се очаква от тях да отрекат със задна дата собствената си дейност.

 Очевидно, че изпълнителната власт е разпределила задачата между различните си органи. И така е сформирано изкуствено мнозинство на становища, подкрепящи ЗСУ, което създава невярна, превратна представа за обществените настроения и становищата на по-голямата част граждански сдружения и организации, както и на цялото общество.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish