THE IDEAS OF STATE-CORPORATE HYBRIDS OF NADIA SHABANI DEFENDED BEFORE THE CONSTITUTIONAL COURT

или 

СТАНОВИЩЕ ЗА СТАНОВИЩЕТО 

на „Български център за нестопанско право“  по дело № 3/05.03.2020 г.  в Конституционния съд


Относно: Искане за обявяване на Закона за социалните услуги (обн. В ДВ брой 24 от 22 март 2019г., в сила от 01.07.2020 г.) за противоконституционен и противоречащ на основните принципи и основните права на гражданите, залегнали в устоите на Конституцията.

Да представят становища по делото са поканени държавни институции, утвърдени научни специалисти и представители на гражданския сектор, заинтересовани страни от предмета на делото.

До момента, становища са изразили 23 поканени субекти на правото, от които 12 са от неправителствения сектор. От тези 12 неправителствени организации, всички с едно изключение са заинтересовани от приемането на ЗСУ, защото са частни доставчици на социални услуги. Неравнопоставеността между привърженици и противници на ЗСУ от неправителствения сектор е повече от очевадна, в полза на привържениците. Последните са допуснати като заинтересовани лица от предмета на делото. Това е дотолкова истина, доколкото те всички се издържат от предоставяне на социални услуги като стопанска дейност. КОНФЛИКТЪТ НА ИНТЕРЕСИ на въпросните неправителствени организации хвърля сериозна опорочаваща сянка върху процедурата на конституционното дело.

 Предлагаме по-долу анализ на становището на „Български център за нестопанско право“, където конфликтът на интереси и финансовата заинтересованост е категорично доказан.



БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО(БЦНП)

Според информация, с която разполагаме, тази неправителствена организация е родствена с по-голяма международна организация със същото наименование, което обяснява и копирането на чужди политики и модели на поведение. Председател на БЦНП е г-жа Надя Шабани, бивш Председател на Държавната агенция за закрила на детето. За зависимостта на г-жа Шабани от българското правителство и неговата позиция по ЗСУ свидетелства факта, че на 19.05.2020г. тя бе предложена от Министъра на външните работи за представител на България в Ръководството на Агенцията на ЕС за основните права.

От текста на Становището на БЦНП  става ясно, че тази организация анализира само отделни членове от Конституцията, имащи отношение към постановките на Закона за социалните услуги и фигуриращи в искането на депутатите за противоконституционност на Закона за социалните услуги (ЗСУ). Не са коментирани други конституционни разпоредби, което говори за избирателност на анализа.

В становището на БЦНП има пространна аргументация, че ЗСУ отговарял на очакванията на общността на неправителствените организации, но се изпуска факта, че ЗСУ важи за всички граждани и граждански организации, а не само за организации, регистрирани по закона за юридическите лица с нестопанска цел (НПО) във и извън България. В становището на БЦНП се коментират само Преамбюл, чл. 1 (2), чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 47, чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51, ал. 1. от Конституцията на Република България, но не и всички други конституционни проблеми на ЗСУ.

Пространно се разказва историята на Закона за социално подпомагане (ЗСП) и неговите идеи и цели. Обяснено е, че ЗСП е изчерпил възможностите си да регулира социалните дейности в България. Твърди се, че ЗСУ е започнал своето идейно съществуване в далечната 2002 година и е бил идея на държавните органи.

Тук трябва да се подчертае, че ЗСП е основна действаща правна уредба към момента, в едно със Закона за закрила на детето (ЗЗД), регламентираща взаимоотношенията между социалната администрация, доставчиците на социални услуги и гражданите. Той продължава да бъде действащо национално право, заедно със Закона за хората с увреждания и Закон за личната помощ. ЗСУ е заимствал значителна част от разпоредбите на ЗСП. Така безплатната социална подкрепа се трансформира по нормативен път в платена социална услуга. ЗСУ е разширил предметното поле за ЗСП, от отношения с отделни социални групи, към цялото общество. Съгласно ЗСУ, всяко лице може да бъде субект, ползващ социални услуги със или без своето съгласие. Този факт се тълкува като „всеобхватност“ на ЗСУ и ЦНСП го изтъква като безспорна придобивка на българското общество. В Конституцията обаче социалната помощ е уредена не само като задължение на държавата, но е право на гражданите. Тук трябва да се посочи един от проблемите в становището на БЦНП, а именно че задължението на държавата се тълкува като задължение на гражданите.

В становището на БЦНП се прави внушението, че основните идеи на ЗСУ са прокламирани още през далечната 2002 година. Този аргумент обаче няма конституционно значение, защото противоконституционността няма възраст. Тя е нормативна, а не възрастова категория. Днес, становището на БЦНП е продължение от политиката на нейния Изпълнителен директор- Надя Шабани, когато тя е изпълнителен директор на Държавната агенция за закрила на детето. Становищата ѝ по време на управлението на ДАЗД и след това като деец на БЦНП са в една и съща посока, което говори, че липсва разбиране за разграничаване на държавния интерес от личния (на г-жа Шабани) и частния (на БЦНП).

Тук следва да подчертаем, че лобирането за „приемане на ЗСУ в България“ е залегнало като задължение на НПО по техни проекти, финансирани от Фондация ОУК (Швейцария) за 2017/2018г. БЦНП е лобист на ЗСУ, финансиран от чужбина, което прави неговото участие в процедурата на едно конституционно дело, с предмет „проверка на съответствие на даден закон на Конституцията, за недопустимо от гледна точка на правния суверенитет на Република България.

На стр. 6 от становището на БЦНП са сложени линкове под черта, които трябва да илюстрират „обществените дебати“ по темата за приемане на специализирано законодателство в сферата на социалните дейности и в частност – в сферата социалните услуги - ЗСУ. Тези линкове илюстрират лобистката дейност на БЦНП в полза на антисемейната доктрина.

На стр. 7 от становището на БЦНП се твърди, че ЗСУ не представлява пренос на чужд опит, но пък на стр.18 и нататък се коментират Европейски политически документи по темата „европейско право в областта на услугите“. Нещо повече, дават се примери с Великобритания и Франция, където, трябва да признаем, опитът не е от най-ефикасните (предвид съотношението похарчени обществени фондове/ брой хора, стабилизирали трайно качеството си на живот в нормите за съответната държава).

По-нататък в становището на БЦНП се прави подробно описание и защита на същите постановки в ЗСУ, които са атакувани в искането на депутатите към Конституционния съд. С забележителна нескромност на БЦНП, искането на депутатите многократно е заклеймено като некомпетентно – подход твърде агресивен и неуважителен. Хвърлянето на обвинения в некомпетентност към народни представители не е добра защитна стратегия, най-малкото, защото издава политическо пристрастие на автора на становището.

В текста на становището на БЦНП се съдържа подробно описание на залегналите идеи и процедури за възлагане на социалните услуги, формите на финансиране, правата и задълженията на частните доставчици. Не са разгледани правомощията на общините, въпреки че те осигуряват повече от 40%  от социални услуги по места. Не са разгледани изобщо правомощията на „едноличните търговци“, регистрирани по търговския закон, като доставчици на социални услуги, уредени както в ЗСП, така и в ЗСУ. Трябва да се подчертае, че опитът на едноличните търговци като доставчици на социални услуги, изигра съществена роля при формиране на общественото мнение по отношение доставчиците на услуги. В действителност, възможността търговски организации могат да бъдат доставчици на услуги е уредено още в ЗСП, от където е възприето и в ЗСУ. Но от това противоконституцинността на нормативната трансформация на социалната подкрепа в социална услуга не става по-малка. Да припомним, че държавата е длъжна да окаже социална подкрепа във връзка с изпълнение на конституционните права на гражданите, а не да им предлага „услуга“ от търговец на услуги. Търговия със задълженията на държавата е конституционно недопустима. А именно тази правна възможност е силно подкрепена в становището на БЦНП.

На стр. 28 от становището на БЦНП следва внушение за това, че най-често срещаният частен доставчик са юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)  и те не извършват стопански дейности и не участва в търговия. Като пример, се привежда опитът на Великобритания и на Франция, без да се отчете, че в социалната дейност в тези държави има съществени различия, както по отношение на социалната политика, така и нейната организация и в частност във финансирането на социални услуги от държавата. В България ЮЛНЦ извършват стопанска дейност, от която се издържат, което се прикрива зад постановката, че те не получавали печалба от дейността си. Българските ЮЛНЦ също така могат да набират средства за различни свои инициативи от бизнес организации с частни и лични интереси, могат да приемат дарения и волни пожертвования от юридически и физически частни лица. В България има регламент на работа на ЮЛНЦ срещу изпирането на пари, но не и срещу използване на материални средства за лобиране и прокарване на политики – дейност, вписана в уставите както на БЦНП, така и на НМД и фондация „Асоциация Анимус“.

В становището на БЦНП следват обяснения на задълженията на ЮЛНЦ по ЗЮЛНЦ и връзката им със ЗСУ, като основният акцент отново е поставен върху полезното действие на ЗСУ върху общата кондиция на работата и финансирането на ЮЛНЦ. Това е фактическо признание, че ЮЛНЦ много разчитат на финансирането от държавата за подобряване на  своя финансов баланс като доставчици на социални услуги. По-нататък се повдига въпроса за събирането на такси при ползване на социалните услуги от пълнолетни лица – регламент, който съществува и в ЗСП и който е категорично противоконституционен. Самият факт, че държавата ще събира такси за помощта, която е длъжна да оказва е циничен. А изтъкването му като аргумент за подобряване заинтересуваността на потребителите на услуги към качеството на услугите е кощунствен, понеже голяма част от т.н. „потребители на услуги“ са хора с увреждания, хора  от уязвими групи (а някои са под запрещение и пак плащат такси), които дори не са в състояние да осъзнаят, че трябва да плащат такси. Например едно лице над 18 години, което е поставено под запрещение от своите роднини, получава пенсия от 150 лв. (към 2020г.), от която според Наредбата за определянето на държавните такси и местните Наредби за общинските данъци и такси, плаща до 30% от „дохода си“ (тези 150 лв.) на доставчика, а доставчика превежда такси сума на общината, в която оперира социалната услуга.  За БЦНП този подход към уязвимите стимулира мотивация за взискателност към качеството на услугата, а в действителност генерира бедност, нищета и мултиплицира зависимост на уязвимия човек от решенията на доставчика и общинската власт. Фактът, че подобни разпоредби има и в ЗСУ не прави регламента правилен и социално обоснован, напротив – това говори за повторяемост на лоши практики, водещи до зависимости между гражданския сектор и местната власт. Като се има предвид, че пенсиите на хората с увреждания, например са в порядъка на 150 лв. месечно, събирането на такси за ползване на електроенергия, вода и консумативи, докато са били потребители на социална услуга, е цинично, а не социална подкрепа, въпреки че в момента е предвидено в закона. В този случай, законността влиза в остро противоречие с обществения интерес.

Български Център за нестопанско право, код по БУЛСТАТ: 130570377, е крупен доставчик на социални услуги. Предоставя ги чрез дружества, които са негова собственост или са свързани с него.

По наша информация, Фондация БЦНП има или е имала:

Притежава 100% от капитала на БЦНП КОНСУЛТ, ЕИК: 175230009

БЦНП притежава и 100% от капитала на БЦНП ТРЕЙНИНГ, ЕИК: 203127407

29.06.2020г.                                                        

Експертен екип на РОД

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish