СТАНОВИЩЕ НА СДРУЖЕНИЕ „РОД И РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ по Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен в Народното събрание от група народни представители на ВМРО

ДО

КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА

ПРИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

НА СДРУЖЕНИЕ „РОД И РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“

по Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен в Народното събрание от група народни представители на ВМРО - pdf 054-01-111.pdf

Уважаеми народни представители,

РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ е Сдружение с идеална цел в обществена полза,   регистрирано съгласно българското законодателство. Сдружението е правоприемник на Сдружение с идеална цел в обществена полза РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА (РОД). Основна цел на Сдружението е да насърчава и защитава брака като съюз между един мъж и една жена, семейството и семейните ценности, като решаващ фактор за формирането на ценностната система на децата и тяхното правилно развитие и реализация, както и да оказва подкрепа и закрила на всички деца без оглед на техния социален статус, произход и етнос.

Като родителска организация, РОД ИНТЕНРЕНЕШЪНЪЛ подкрепя ЗИД на Закона за закрила на детето (ЗЗД), внесен на 04.12.2020г. от група народни представители от ВМРО.

РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ никога не е участвал в разработката на проекта за Закон за закрила на детето, нито на свързаните с него Закон за социалните услуги, изменения и допълнения на СК и НПК, Стратегията за детето 2019-2030г, и поради това не е в конфликт на интереси като някои други НПО, изпратили своите критични становища към Законопроекта на ВМРО в Комисията по правните въпроси на НС.

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ:

ЗИД на ЗЗД отговаря на една много закъсняла обществена потребност за цялостна професионална правна оценка на действието на този закон и неговото приложение в българската административна и съдебна практика. ЗЗД е с ключово значение за българското общество, защото засяга всяко семейство и всяко дете и има първостепенно касателство до демографската и социална картина в страната.

Подобен закон изисква повече от всеки друг постоянно наблюдение и контрол, адекватна професионална оценка на неговата роля като регулатор. Признавайки изключителната важност на ефективността при прилагането на ЗЗД, законодателят е включил контрола на ефективността на мерките за закрилата на детето в самата правна дефиниция на „закрила на детето“ (чл.3, т.14).

ЗЗД е приет на 13.06.2000г. От тогава са минали повече от 20 години, през които в обществената среда свързана с децата в България настъпиха кардинални изменения. От 2020г., в резултат на драматичната ситуация в областта на общественото здраве, тези изменения придобиха още по-дълбок и радикален характер, като засегнаха битието на милиони български деца. Това още по-остро поставя необходимостта от осъвременяване на правната рамка на регулацията на обществените отношения в тази сфера.

Самият ЗЗД е изменян и допълван 41 пъти от годината на неговото приемане или средно по два пъти годишно. През 2005, 2006, 2009 е 2018г., ЗЗД е изменян и допълван три пъти годишно, а през 2010 и 2019г. – четири пъти годишно. През останалите години е изменян и допълван по два пъти и един път. Абсолютно погрешно, да не кажем вредно за обществото, е основният законодателен акт, уреждащ въпроса за бъдещето на нацията – нейните деца, да бъде толкова често променян. Това прави обществената среда нестабилна и непредсказуема. Нестабилността на основния правен регулатор в тази сфера е израз на критична неспособност на държавата да осигури стабилност, продължителност, устойчивост и приемственост на своята политика към децата.

Основно задължение и отговорност на законодателя в тази сфера е да следи непосредствено и постоянно настъпващите промени изменения в семейната и обществената среда, поради непосредственото им отражение върху съдбадата на децата. Обществените отношения, предмет на регулация на ЗЗД, са съществено променени в сравнение с периода, когато ЗЗД е създаван. Съответствието на правния регулатор на съдържанието и фактическата обстановка в тази конкретна сфера на обществените отношения има ключово значение на ефективността на ЗЗД. Може без особен риск от грешка да се отчете, че ЗЗД не съответства на променените обществени отношения, свързани с децата.

Някои от най-тревожните тенденции и явления в тази сфера на обществения живот са: намаляване на абсолютния и относителния брой на децата сред населението на страната, на учениците, на децата родени и отглеждани в семейна среда на биологични родители, увеличаване броя на децата родени и отгледани в семейство на самотни родители, широко разпространение на детската наркомания, трудова и сексуална експлоатация на деца, продажба на деца през граница, застрашително намаляване на образоваността и нарастване на функционалната неграмотност сред децата, дори и учениците, превръщането на България в дестинация за международната педофилия, намаляване качеството и нивото на моралното и духовно възпитание на децата, в т.ч. в общопризнатите човешки ценности, увеличаване раждаемостта на непълнолетни майки и като резултат нарастване броя на изоставените деца, нарастване детската престъпност, влошаване на условията за пълно и хармонично развитие на личността на детето чрез влошаване на семейната среда, влошаване здравния статус на децата поради заседналия начин на живот и нездравословно хранене, и др. Ако към това се добави безпрецедентната криза в икономическата и социалната сфера, чиито основни потърпевши са българските деца, не е трудно да се заключи, че обществената среда за отглеждане и възпитание на деца, за защита на техните права, е коренно променена в сравнение със средата, когато е създаван ЗЗД. Промяната на обществената среда за 20-годишен период от време е променила средствата и инструментите за закрила, но и самото съдържание на понятието „закрила на детето“. Рисковете пред съвременните деца са различни и правният инструментариум за тяхната закрила също трябва да бъде осъвременен.

ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ ИМАТ ПРАВО НА СИГУРНОСТ, ГРИЖА, РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА, А ТОВА ПРАВО ДНЕС ГРУБО СЕ НАРУШАВА.

Запазването на досегашната правна рамка за регулиране правата на децата, представлява само по себе си съществено нарушение на страна на Република България на Конвенцията на ООН за правата на детето. Държавата не изпълнява своите задължения, произтичащи от Конвенцията и част от заслугата за това има и Законът за закрила на детето (ЗЗД) като неадектватен регулатор на обществени отношения.

ЗИД ЗЗД на ВМРО е един от малкото законодателни опити за съществен подобраване на законовата рамка в нейните основни недостатъци. Той е още по-необходим днес, когато дълбоката социално – икономическа криза постави българските деца пред нови, още по-остри проблеми.

КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ

§1 В чл.1 се правят следните изменения и допълнения:

  • Ал.1 се изменя както следва:
  • „Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, на органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на физически и юридически лица, включително на биологичните родители и другите законни представители но децата в такива дейности.

С това предложение се преодолява един от фундаменталните недостатъци на българското законодателство, уреждащо правата на децата. Това е противопоставянето на правата на родителите от биологичното семейство, гарантирани в чл.47 но КРБ, на правата на децата, като се дава приоритет на правата на децата.

Това е грубо нарушаване на чл.5 от Конвенцията за правата на детето, според която:

Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Прецизният правен анализ на текста на конвенцията не оставя никакво съмнение във волята на авторите на Конвенцията държавите да зачитат водещата роля на родителите от биологичното семейство и членовете от по-голямото семейство (широкия роднински кръг) в насочване и ръководене на детето в упражняване на конвенционните му права.

Същият прочит на чл.5 от Конвенцията е възприет и от законодателя в чл.47 КРБ, който не се нуждае от възпроизвеждане тук.

Предложението е изключително важно и правно обосновано от национална и международно-правна гледна точка. От правозащитна гледна точка, закрилата и ръководство на всяко дете от страна на неговите родители е не само възможност, но и международно закрепено право на детето, неразривно свързано с правото му на развитие в сигурна и безопасна среда, с цел изграждане и развитие на неговата личност и благосъстояние. То не само не противоречи, а напълно кореспондира и се допълва от правото и задължението на родителите да отглеждат и възпитават своите деца до навършване на пълнолетие. Първите родители на всяко дете са родителите, които са му дали живот, т.е. родителите от биологичното семейство и техните права и отговорности не могат да бъдат сравнявани с тези на настойници или осиновители. Това е исторически утвърдено разбиране, намерило израз в хиляди правни актове на национално и международно ниво. Приоритетните права на родителите от биологичното семейство са правно закрепени и в КРБ и КЗД и тяхното включване в основния правен акт за правата на детето би било едно адекватно конкретизиране на конституционната и международна норма.

Предлагаме, промяна на редакцията на предлагания текст от ЗИД ЗЗД:

  • „Този закон урежда основните принципи и цели, мерките за закрила на детето и правата на органите на държавата и общините, на родителите от биологичното семейство и другите законни представители на децата, на други физически и юридически лица, при осъществяване на дейностите по закрила на детето.“

§2. В чл.3 се правят следните допълнения:

  • В т.2 след думите „отглеждане на детето“ се добавя текста: „с предимство в биологична и родствена семейна среда“.

Това е изключително важно допълнение, което ще покаже, че държавата разбира приоритетната важност на биологичното семейство за изграждане на развитието на детето, както физически, така  психически и  емоционално, така и изграждане на неговата личност. Провеждането на такава политика отговаря на задълженията на РБ по КПД. Както казахме по-горе, подобен подход е правозащитен и е в интерес на всяко дете.

Предлагаме следната редакция на текста на т.2 от чл.3:

  • „Отглеждане на децата в семейна среда на биологичното семейство и разширеното семейство“

Терминът биологично семейство е познат и се използва в българското право от §1, т.7 и §1, т.14 Закона за закрила на детето, именно в контекста на закрила правата на децата.

  • В т.3 след думата „осигуряване“, се добавя текста: „осигуряване на правата и интересите на детето, неговите биологични родители, настойници, попечители, законни представители, при спазване на морала, традициите и добрите нрави в държавата“.

Принципът „Най-добрият интерес на детето“ е широко използван в международните отношения и международното право. Неговата международно-правна база е нормата на чл.3 от Конвенцията за правата на детето.

Широко известно е, че този принцип е формулиран като такъв в МП, но няма своя конкретна съдържателна дефиниция. В доктрината и практиката на Комитета по правата на детето на ООН има различни становища на учени и държави по този въпрос. Трудността на тяхното съгласуване е довело и до липсата на конкретна съгласувана кодификация на този принцип.

Международният законодател е възприел обаче няколко основни принципни подхода при определяне съдържанието на принципа „Най-добрия интерес на детето“. Първо – МП и специално КПД определя този принцип като

Българският правен подход за дефиниране на принципа „Най-добрия интерес на детето“, закрепен в §1, т.5 на ЗЗД, е крайно неудачен. Той не само не отчита еволюцията на международната кодификация, но и противоречи на нейния днешен етап. Той възпроизвежда двата главни недостатъка на опитите за международната кодификация на принципа:  незавършеност(open endedness) и неопределеност (indetrminacy) – The Best Interest of the Child, UNESCO, 1996 -https://www.childsrights.org/documents/publications/wr/wr_best-interest-child2009.pdf .

Участието на България като страна по КПД я задължава императивно да отчита при разработването на българския ЗЗД както цялата еволюция, така и степен на международна кодификация на този принцип до този момент.

Дори повърхностният юридически поглед върху §1, т.5 на ЗЗД ще отбележи, че нито в съдържателен, нито в редакционен план, този опит за дефинирине на  принципа, е адекватен. Първо – недопустимо е да се прави опит за дефиниране съдържанието на един правен принцип, като принципа „Най-добрия интерес на детето“ чрез критерии, а не чрез точно и прецизно изчерпващо изброени елементи на принципа. §1, т.5 на ЗЗД изброява 7 критерия, които по идея би следвало да разкрият съдържанието на този принцип за нуждите на съдебно и административно производства. Някои от тези критерии са толкова общо формулирани, че могат да включат абсолютно всичко – напр. критерия: „други обстоятелстнва, имащи отношение към детето“. Невъзможността да се оценява обективно и еднозначно фактическата среда на детето, на базата на подобна широка, всеобхватна и непрецизна формулировка е повече от очевадно за всеки юрист. А съдилищата и административните органи са законово задължени да решават конкретните казуси именно на такава неясна и конфликтна основа. Резултатите са абсолютно негативни и се отразяват на всяко административно и съдебно решение, основано на днешната редакция на принципа „Най-добрия интерес на детето“. Това е изводът на специализираното изследване по въпроса за принципа за „НАЙ-ДОБРИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО, финансирано от Европейския социален фонд , по Програма „Добор управление“, разработена с участието на НМД, СДДП, Асоциация „Родители“, „За нашите деца“.  (Единна методология за обследване на НАЙ-ДОБРИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО).

С оглед гореизложеното, действително законодателят има две възможности -  или изцяло да премахне т.3 на чл.3 ЗИД ЗЗД или да промени текста на §1, т.5 на ЗЗД като даде нова дефиниция на принципа „НАЙ-ДОБРИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО“

Във втория случай, може да се възпроизведе текста от чл.3 от КПД:

1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.

2. Държавите – страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

3. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите, отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.

Предлагаме да се възприеме втория подход, като досегашната уредба на принципа „Най-добрия интерес на детето“ от §1, т.5 на ЗЗД отпадне изцяло като противоречащ на духа и буквата на КПД.

  • Т.6 след думите „подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето“ се добавя следния текст „съобразно с нормативно установените критерии и изисквания за морални, личностни, и социални качества, както и подходяща професионална квалификация“.

Това предложение цели да се създадат законови предпоставки за справяне със съществуваща днес недопустимо ниска квалификация на лица, които са ангажирани в дейности, свързани с правата на децата.

Подкрепяме изцяло предложението.

Предлагаме думата „подходяща“ да бъде заменена със съюза „за“.

  • Т.14 се променя както следва: „Административен и съдебен контрол, за ефективността на наложените мерки, в процеса от момента на тяхното налагане до изтичане на срока, за който са наложени и отчитане на дейностите по изпълнението им в седмичен отчетен доклад.
  • Добавят се нови т.15 и т.16, както следва:
  • т.15 задължително участие на родителите от биологичното семейство  и законните представители във всички производства по закона, лично или чрез упълномощен представител, както и особен представител на детето от момента на раждането му“
  • т.16 „предварителен и последващ контрол върху всички мерки за закрила на детето, предвидени в закона, с възможност, при установяване на нарушение или незаконосъобразност в налагането и прилагането на мерките, за налагане на санкции – дисциплинарни и финансови на виновните длъжностни лица, както и временно спиране на действието на лиценз на НПО – доставчици на социални услуги, при възбуждане на процедура или процес пред съда за извършени нарушения, свързани с правата на децата, техните законни представители или действащото законодателство.“
  • Като цяло подкрепяме предложените две нови точки в чл.3.
  • Двете предложения са обективно необходими за пресичане съществуващата негативна практика на произволно или недобросъвестно поведение, с цел лична материална изгода или облагодетелстване на трети лица, както и злоупотреба с правата по този закон от някои участници в правоотношенията. В резултат на такава злоупотреба, в Шумен преди няколко месеца бе причинена смъртта на дете, изведено от неговото биологично семейство с единствен родител, настанено в приемно семейство, без дължимата грижа за здравословното състояние на детето. В резултат на такава злоупотреба, преди няколко месеца през 2020г., представители на социалните служби в две акушеро-гинекологични болници са безпокоили две родилки на новородени и са искали от тях да се откажат от новородените деца, защото били многодетни майки под претекст за риск от изоставяне на децата. В резултат на такива злоупотреби, преди няколко месеца Социална служба оспорва съдебно решение за реинтеграция на дете, изведено от неговото биологично семейство, с неговите родители. В резултат на такива злоупотреби, самотни родители са принуждавани да ползват нежелани социални услуги под заплаха за отнемане на децата им. В резултат на такива злоупотреби, специална защита (извеждане от биологично семейство) се прилага към деца, които реално не са в риск, но са нарочени за такива с цел извличане на материална изгода.
  • Решително настояваме за отпадане на текста „както и особен представител на детето от момента не раждането му“ в предлаганата нова т.15. Фигурата на особения представител от раждането на всяко е изключително спорна и противоречи на правата на родители от биологичното семейство. Нецелесъобразно и незаконосъобразно е съществуването на подобна правна фигура, която се създава за всяко дете в страната, независимост от необходимостта от това, както и от самото раждане на детето, още преди възникването на каквато и да е необходимост от особен представител.
  • Редакционно, предлагаме текстът на т.15 да бъде следния:
  • „т.15 задължително участие на родителите от биологичното семейство  и законните представители във всички производства по закона, лично или чрез упълномощен представител, както и особен представител на детето от момента на раждането му“
  • Редакционно предлагаме текстът на т.16 да бъде следния:
  •  „предварителен и последващ контрол върху всички мерки за закрила на детето, предвидени в закона, с възможност, при установяване по административен или съдебен ред на нецелесъобразно или незаконосъобразно налагане и прилагане на мерките, за налагане на  дисциплинарни наказания и административно-наказателни санкции на виновните длъжностни лица, както и временно спиране на действието или отнемане на лиценз на НПО – доставчици на социални услуги.“

§3. В чл.4, т.1 след думите „съдействие, подпомагане и услуги“ се добавят „с предимство, в биологична и родствена семейна среда“.

Подкрепяме предложението. То има за цел опазване правото на децата да започнат приоритетно да получават закрила по този закон още в биологичното семейство. Досегашният текст позволява първоначалната закрила да се получава от децата едва след настаняване в приемно семейство.

Редакционно, предлагаме чл.4,т.1 да има следния текст:

„Съдействие, подпомагане и услуги с приоритет първо в биологичното семейство“.

§4. Чл.5, ал.1 се отменя

          Подкрепяме предложението. То има целесъобразна, законосъобразна цел, в защита на правата и интересите на децата.

По закон, специална защита означава извеждане на дете от биологичното семейство. То се допуска по сегашния текст на чл.5 на ЗЗД на закона при дете в риск. Правната дефиниция на дете в риск, която е дадена в §1 на Допълнителните разпоредби към ЗЗД крие рискове от злоупотреби с правото на дете да бъде отглеждано и възпитавано в средата на биологичното си семейство. Цялата концепция на дете в риск е „внос“ от чужди правни системи и обществени практики и не отговаря на нашите културни нагласи и традиции. Тя е в явно противоречие с правото на биологичното семейство по чл.47 от КРБ. Сериозните пороци на сегашната българска законова концепция на „дете в риск“ са няколко:  широката и незавършена дефиниция на дете в риск, наличието на термини с възможности за широка интерпретация, вменяването на закононарушение на бъдещи, неизвършени действия.

"Дете в риск" е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) (отм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.)

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Тази широка дефиниция създава предпоставки днес често да се наблюдават злоупотреби с правата по отношение на дете в риск. Възможностите за злоупотреба нараснаха значително в условията на днешната безпрецедентна социално-икономическа криза в страната, когато всяко българско дете може да бъде определено манипулативно като дете в риск.

Поради това, напълно подкрепяме предложението за отпадане на чл.5 от ЗЗД.

§5 В чл.6а се правят следните изменения

  • В ал.4, т.1 се добавя нова б.“д“
  • „Упражнява контрол върху процедурите по осиновяване, като гарантира, че към осиновяване се пристъпва след изчерпване на всички останали мерки по закрила по този закон“.

Подкрепяме изцяло това предложение. То има за цел пресичане на опитите за използване на мерките за закрила на детето, зад паравана за закрила правата на децата, за подготовка на български деца за международно осиновяване. Такива примери са изключително грозни. За съжаление техният брой не намалява. Невъзможността на българската държава да проследява съдбата на осиновените в чужбина български деца, както и пазарният принцип на осиновяванията в чужбина, води до практики, които приличат на търговия с деца.

Българският законодател е длъжен да прекрати подобна позорна практика.

  • В ал.4, т.5 на чл.6а, се добавя нова б „г“:
  • „Упражнява контрол върху правилното развитие на децата, при които има международно осиновяване или настаняване в приемна грижа и осигурява координация на мерките за контрол на ДАЗД, до навършване на пълнолетие на детето“.

Напълно подкрепяме това предложение, на същите основания, както в т.1 на същия член.

§6. В чл.7, ал.1 след думата „незабавно“ се добавя текста: „да подаде писмено или устно сигнал до Дирекция „Социално подпомагане“, ДАЗД или МВР, придружен с писмена декларация, подписана от лицето, за истинността на посочените от него факти и обстоятелства и във връзка с отговорността по чл.313 от НК.

Подкрепяме изцяло това предложение. То е адекватна реакция на все по-зачестяващите случаи на злоупотреба с правото на анонимен сигнал за дете в риск. Правото на сигнал не може да бъде безответно и да не бъде придружено със задължение на подателя на сигнала да сезира органите само с истинни сведения. Не може това право да бъде превръщано в инструмент за натиск срещу родители на деца. Всеки български гражданин носи отговорност за своите действия, когато те нанасят вреда на други граждани. Тук трябва да се използва правната възможност на НК и АПК за защита от непозволени и незаконни действия на други лица.

§ 7. В чл.8 се правят следните изменения:

1.В ал.1, думите „може да иска“ се заменят с „има право на получи“

Подкрепяме това предложение. То дава по-голяма императивна сила на правото на родителите да получават съдействие от органите на властта по този закон.

2.В ал.10 думата „неблагоприятни“ се заменя с израза „вредни или противоречащи на добрите нрави и общоприетия морал“.

Подкрепяме това предложение. То има за цел повишаване отговорността на родителите, настойници, и други лица, които имат законови права и задължения по отношение на децата, за тяхното възпитание на морални ценности на обществото.

§ 8. В чл.11 се правят следните изменения:  думата „неблагоприятни“ се заменя с израза „вредни или противоречаща на добрите нрави и общоприетия морал“

Подкрепяме това предложение на основание и с аргументите, изложени по предходната точка.

§ 9. В чл.15 се правят следните изменения:

  • В ал.4, изр.2 се изменя както следва:
  • „ Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства служител на ДАЗД и особен представител на детето, по искане на законните представители – и упълномощен техен  представител, а при необходимост – и друг подходящ специалист. След изслушването на служителят на ДАЗД предава доклад на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Копие от доклада се изпраща и на заинтересованите лица“.

По принцип, подкрепяме това предложение. Възразяваме срещу включването на фигурата на особен представител на детето. Предлагаме текстът „и особен представител на детето“ да отпадне.

  • Ал.7 се отменя.

Изцяло подкрепяме това предложение. Не може да се допуска при никакви обстоятелства, при живи родители на детето, то да бъде представлявано от държавен орган. Такава разпоредба е в нарушение на чл.47 от КРБ.

Като цяло, ЗИД ЗЗД на ВМРО е необходим, дори закъснял, законопроект, който отстранява най-важните пороци на ЗЗД.

РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ в никакъв смисъл не може да се съгласи с изразените становище на редица НПО, че с тези предложения се цели лишаване на децата на България от закрила, нарушаване на техни международно-признати права. Това са недопустими внушения от заинтересовани юридически субекти, които очевидно извличат материална изгода от сегашната уредба в ЗЗД и от ЗСУ.

Заслужаваа да се отбележи, че същите тези НПО писмено са признали много от основните недостатъци на ЗЗД – НМД, ИСДП, „За нашите деца“, Асоциация „РОДИТЕЛИ“ и др. (ЕДИННА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОБСЛЕДВАНЕ НАЙ-ДОБРИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО, финансирана от Европейския социален фонд, https://www.detebg.org/wp-content/uploads/2020/01/Edinna-metodologiya-za-obsledvane-nay-dobriya-interes-na-deteto.pdf), днес остро критикуват Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от депутатите на ВМРО. Това е очевидно доказателство за променена обществена среда по въпросите, свързани с правата на българските деца.

УС РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

СПОДЕЛИ:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *