Реч на протеста на 20 юни 2020 г. в София на адв. д-р Виктор Костов

Уважаеми родители, деца, свободолюбиви граждани,

Днес сме тук на това място за да упражним конституционното си право на свобода на изразяване, на мисълта, и на събранията.

Използваме това право, за да заявим, че Законът за социалните услуги (ЗСУ), приет от парламента миналата година, и влизащ в сила на 1 юли, след десетина дни, е ОПАСЕН И НЕНУЖЕН.

За какво е опасен ЗСУ?

За демокрацията, за правовия ред, за традиционното семейство, за суверенитета на народа, и за правата на обикновения човек.

Законът за социалните услуги е закон, който цели да промени основни обществени отношения.

Този закон има за цел да въдвори нов ред, по един скрит, неявен начин. Под добронамерената фразеология на закона се крият правни недомислици и чисто тоталитарни, недемократични механизми.

Социалното подпомагане, се замества със социална услуга. Социалната услуга е за всички, независимо от общественото им положение или икономическото им състояние.

Услугите за ВСИЧКИ ДЕЦА стават задължителни!

Вие ще каже как е възможно това. Чл. 87 от ЗСУ заявява, че когато дете потърси социална услуга от доставчик на социална услуга, то доставчикът е длъжен да му предостави такава услуга или да насочи детето към такъв доставчик, който може да предостави такава услуга.

Няма значение, дали дете е в риск, дали е изоставено, дали няма или има родители, дали е добре гледано или не, дори няма значение каква услуга иска.

Родителите на децата над 14 години ще узнаят, че детето им е поискало социална услуга само със съгласието на детето. Дирекцията „Социално подпомагане“ обаче, ще узнае първа, дори и родителите да не знаят.

Ако детето е под 14 години, законът дори не предвижда уведомяване на родителите.

Това е философията на ЗСУ – родителите имат минимална или никаква роля в отглеждането и възпитанието на своите деца, в сравнение със доставчиците на „социални услуги“.

По конституция социалното подпомагане е помощ на хората, които не мога самостоятелно да живеят достоен живот поради липса на средства, близки или поради болест и старост. ЗСУ налага новия модел на „социална услуга“, която е широки и неясно формулирана, и се отнася до всички.

Според становището на МФ пред КС, по делото за противоконституционност на ЗСУ, министърът на финансите пише следното, цитат:

Законът за социалните услуги е закон, който не урежда социалното подпомагане. В действащото законодателство – Закона за социално подпомагане (ЗСП), е възприет подход в един закон да се регламентират два различни по своята същност социални инструмента – социални помощи и социални услуги. Социалните помощи са част от политиката за гарантиран минимален доход – предоставяне на средства за допълване или заместване на собствените доходи за задоволяване на основните жизнени потребности – пасивни мерки, част от системата на гарантираните минимални плащания,

докато социалните услуги са базирани на концепцията за активни мерки за развитие, включващи превенция, преодоляване на определени дефицити, развитие на специфични умения и др.

Край на цитата.

Уважаеми министри, не желаем вашите активни мерки, вашата превенция и вашето планиране за нашето семейство, нашите деца, нашия живот!

В основната на свободното и демократично общество стои правото на неприкосновен от държавна и частна намеса семеен и личен живот.

Нашите деца не са ваши. Нашите семейства не са място за вашите експерименти.

Децата не подлежат на „активни мерки“ и преразпределение по волята на държавно-корпоративния хибрид на „социалните услуги“.

Повече от ясно е, че държавата заедно с частните доставчици по ЗСУ иска да има активно участие в личния живот, семействата и отношенията родители и деца.

Законът за социалните услуги недвусмислено няма за цел помощ, а преуреждане на обществото и начина му на мислене.

В това общество държавата и частните доставчици стават едно, за да наблюдават, анализират, обучават и контролират най-интимната част от човешкия живот, семейството и пола.

Семейството е институция, която съществува преди да съществува държавата. Семейството е институция, която не само предхожда държавата, но е по-важна и по-необходима за благоуспяването на едно общество.

Традиционното семейство от мъж, жена и техните деца, е самостоятелна, икономическа, религиозна, идейна, социална и човешка единица. То е естествения гарант срещу тоталитаризма на всяка елитна и управляваща класа, която се изживява не като служител на народа, а негов надзорник и мениджър.

Ако няма семейство, няма род, ако няма род, няма народ, ако няма народ за каква държава можем да говорим?

Дами и господа, СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е СОЦИАЛНА УСЛУГА! ПОЛЪТ НЕ СОЦИАЛНА КОНСТРУКЦИЯ. ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕКА НЕ ВЪОБРАЖЕМА КАТЕГОРИЯ! Това са истински, осезаеми установени реалности!

Стана ясно, че натискът да се промени семейството, пола, и въобще да се смачкат хилядолетни традиции, основни права, религиозни обичаи на хората е плод на външен, но и на вътрешен натиск.

Несмислената Истанбулска конвенция, която си поставя за цел да преуреди пола на човека, и да го превърне от факт, неоспорим във всяко отношение, в социално и лично дефинирана категория, и да го наложи със натиск върху суверенни народи, които не желаят да влизат в малоумни международно съглашение, доказва тираничната същност на създателите на новите права, новото псевдо-семейство, новия, пол, и въобще на трансхуманистичния, прогресирал човек на новия строй.

Това са хора без морал, без представа за реалността, без уважение към различията и светогледа на другите, но с много пари и власт.

Еврокомисарка през март тази година посети България и разкритикува България за това, че не е приела ИК и че ЗСУ е бил отложен. Повече от очевидно е, че силите, които налагат новия безполов човек и джендър идеологията искат ЗСУ да влезе в сила.

Представителка на ООН също по време на свое посещение миналата година най-безскрупулно заяви, че не сме разбрали ИК и трябва да я приемем.

Докога елитите и платените им армии от психолози, социолози, юристи, НПО-та и „експерти“ ще смятат хората за малоумни?

Докога тези външни представители на елита ще потъпкват суверенното право на един народ да има традиции, вяра и идентичност, които не подлежат на промяна под натиска на политически интереси?

Докога обикновения човек, който иска да бъде оставен на мира, и да живее спокоен и достоен живот, без намеса в неприкосновената му лична и семейна сфера, ще бъде обект на техните социални експерименти?

Докога семейството ще се възприема като производител на биологични единици за държавно-корпоративно разпределение?

Правото на семейно щастие и семейна обич имат всички. Всеки има право на живот и достойнство, това право макар и закрепено в Конституцията (КРБ) е естествено право, дадено от Бога. То се подразбира. КРБ само го констатира.

ЕКПЧ, чл. 8 гарантира правото на неприкосновеност на личния и семеен живот. КРБ чл. 32, ал. 1 гарантира правото на личен и семеен живот без намеса.

В момента делото срещу ЗСУ се намира в КС.

Решението на КС ще има огромен ефект върху бъдещето на ЗСУ, за българската юриспруденция, българското семейство и българското общество.

До момента семейството като институция, родителите и техните деца, са били считани за обект на управление от държавно-корпоративните формирования, политическия елит и техните армии от правителствени и НПО бюрократи.

Време е държавата да спре да контролира семейството и да се намесва в него, а да го подпомага, както е по чл. 47 от КРБ.

Нещо повече, време е родителите да започнат да контролират социалните, НПО-тата и да ги изтласкат от сферата на неприкосновената семейна територия. Не социалните доставчици ще правят оценка родителите и техния капацитет, а родителите следва правят оценка на капацитета на държавните органи и НПО-тата.

РОД и Свобода за всеки са част от българската коалиция на родителски организации, които застават срещу политиките, застрашаващи естественото семейство. Ние участваме и в международна европейска коалиция за защита на семейството с над 20 организации от Европа. Съавтори сме на петиция с полската правозащитна организация Ордо Юрис срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция от Европейския съюз. Петицията можете да видите и да подпишете на интернет адрес: https://stopgenderconvention.org/bg/

Правният нихилизъм и волунтаризъм на тази т. нар. конвенция, насочен срещу естественото семейство и достойнството на човека, защитавайки пола като социална конструкция, а не естествен и биологичен факт, е идеологическата основа, скрита под повърхността на ЗСУ.

ЗСУ е един опасен и ненужен закон.

Може да е нужен на НПО-тата с новаторски идеи за преразпределяне на деца, и налагане на нов морал чрез съветване, повишаване на капацитета и превенция. Може да е нужен на социалните доставчици да усвояват фондове.

ЗСУ не е нужен на българските родители, българските деца и на българския народ.

ЗСУ трябва да бъде изцяло и незабавно отменен.

Всички права запазени. Препубликуване само след получено писмено разрешение © 2020.

АБОНИРАЙ СЕ за сайта на РОД: https://www.rod-bg.com/subscribe/

close

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *